Почти 60% от българите са разочаровани или отчаяни от това, че страната не е на прав път. Това сочат данните от традиционното проучване на агенция „Алфа Рисърч“ за равносметките и очакванията в края на старата и началото на новата година, предава Mediapool.
Изследването е проведено в периода 1-10 декември и е финансирано със собствени средства на агенцията. Участвали са 1000 пълнолетни българи.
Разочарованието от обществените процеси контрастира с оценката за случващото се в личен план.
„22% от анкетираните заявяват, че годината е била по-добра за тях и семействата им, срещу 24% – по-лоша. Мнозинството, 54% не намират промяна с предишната. Въпреки всички превратности на изминалите 12 месеца тези оценки са с минимална разлика (не повече от 2 до 3 процентни пункта) с дадените в края на 2023 г.„, установява проучването.
По-общата картина сочи, че с изключение на 2020 г., когато започна ковид пандемията, през последните години българите са по-скоро оптимисти. След десетилетие на песимизъм, от 2018 г. устойчиво се стабилизира възприятието за нормализиране на живота в личен план, отбелязва „Алфа Рисърч“.
„Преценката за посоката, в която се движи България, се разминава драматично с усещането за случващото се в личен и семеен план. Едва 7% (с още 3 пункта по-малко от миналата година) смятат, че България се е променила за добро. Неутралните оценки се запазват около една трета, но до 58.5% нарастват разочарованите (или отчаяните), че страната е на прав път. Ако сравним с личните оценки – над два пъти и половина повече са обезверените в способността на националния елит да строи съвременна България„, сочат данните от изследването.
Големият въпрос при тези резултати, пише агенцията, е възможно ли е човек да вижда личното си битие, възможности и хоризонти като относително позитивни, когато оценява както националната, така и глобалната среда, в която живее, като все по-рискови и застрашителни.
Всеки сам да се оправя
Този парадокс се обяснява с три хипотези. Първата е „всеки сам да се оправя„, т.е. изграждане на защитна стена и затваряне в себе си.
„Значителна част от хората, чиито близки работят в чужбина и изпращат финансова помощ в България, попадат в тази категория. „Всеки сам да се оправя“ е тяхната житейска философия – недоволни са от държавата, но не престават да търсят своето собствено спасение„, пишат от „Алфа Рисърч“.
Бедата не е почукала на моята врата
Втората хипотеза е „бедата не е почукала на моята врата„. Тя насочва към обстоятелството, че буреносните облаци още не са засегнали „екзистенциалното съществуване на хората от средната класа – безработицата е ниска, при липсата на висока инфлация доходите са относително стабилни, не се вижда непосредствена заплаха за финансовото и икономическо състояние на домакинствата„. Тук може да се очаква промяна докато евентуалните рискове остават в икономическите анализи и не засягат ежедневието.
Кризата е новото нормално
Третата хипотеза е, „че кризата е новото нормално„.
„Ако допреди няколко години перманентните предсрочни избори бяха нещо необичайно, а невъзможността на Народното събрание да избере председател и да заработи – извънредна ситуация, то продължителното пребиваване в криза започва да я превръща в „новото нормално“. Хората се пригаждат към живот в политическа криза и дистанцирайки се, се опитват да извлекат максимума от тук и сега„, посочват авторите на изследването.
Българите остават песимисти за развитието на света през идната година. До 45% се увеличава делът на онези, които смятат, че през 2025 г. проблемите в различни точки на планетата ще се задълбочат. Само 26% смятат, че ще има позитивни промени.
